Почит към еякулацията в Пиренеите

В сърцето на Пиренеите човек се оказва сам, тялото му копнее за освобождение. Без никой наоколо да сподели екстаза си, той се обръща към самоудоволствието, като единствен отдушник на възвишеното си желание. Ръката му опитно се плъзга по пулсиращия му член, всеки удар го приближава към ръба. Очакването се натрупва, дъхът му става все по-тежък, докато си представя топлата, подканяща прегръдка на близките планини. Стигайки върха на удоволствието, той изпуска порой от горещо, лепкаво семе, маркиращо територията си в пустинята. Този акт на самозадоволяване служи като свидетелство за суровата, първична природа на мъжкото изпразване, почит към силата на мъжката сексуалност. Гледката на освобождаването му, лъщящо на суровия терен, е свидетелство за красотата на мъжката форма в най-първичното й състояние. Това соло изпълнение е празник на мъжката почит, почит към силата на еякулацията. Това е свидетелство за суровото, нефилтрирано удоволствие, което идва от акта на самозадоволяване, поклонение на красотата на Мъжката форма в нейното най-първично състояние.